Едно от първите неща, които се е научил да използва човек в своята еволюция са именно обувките. Честата смяна на климата, неудобството при пътуване и други фактори са принудили човека да обърне внимание на краката си и по-точно на начина да ги предпази. Запазени са редица исторически бележки от ранни цивилизации, като Китай, Египет и дори библейската епоха, в които често се споменава използването на обувки.

В самото начало, обувките са представлявали нещо като чорап обгръщащ крака. Едва в ранен Египет са били създадени първите обувки с твърди подметки. Според статута на човека, такива са били и обувките. Фараони и свитата му от придворни са използвали сандали от висококачествени материали, отворени отпред. Обикновените хора са ходели със стари и прекалено изтъркани сандали. Робите пък изобщо са нямали право на обувки – те са били задължавани да ходят боси.

Гърците с присъщата си екстравагантност и любов към изкуствата в древния свят, първи създали нов вид изкуство от производството на обувки. Точно на тях съвременната жена трябва да благодари за обувките с висок ток. След това идват и “обърнатите обувки”, които се ушивали от горната част и подметката с бод.

Средновековието ще се запомни с изработката на заострените обувки, но за съжаление тяхната експанзия продължава твърде кратко. В историята на обувката много често правителства забранявали височина на тока повече от два инча. После идва ред на обувките с квадратни подмети, мечи лапи, които представляват много широки обувки, както и още много странни и чудати обувки, появявали се внезапно и също така изчезващи в обществото през дългата история на обувките.

Първата фабрика за механично производство на обувки и за двата крака отворила врати през 1800 година в Северна Америка. Дотогава било трудно създаването на две различни обувки.

Нека да разгледаме сега видовете обувки и тяхната етимология в езиците на различните народи, и от къде получават имената си, наложили се години наред.

Започваме с познатите на всички кецове. Техния произход най-вероятно се крие в чешката дума “kecky”. Това са леки обувки, създадени предимно от плат.

Ботини идва от френската дума “bottine” и носи значението на високи до глезена дамски обувки.

Ботинките имат същото значение – отново са обувки до високи до глезена, но тук се имат предвид и детски обувки. Името идва от руската дума “ботинка” и отново от френската “bottine”.

Ако се чудите какви са тези обувки и защо не сте ги чували, знайте, че това са известните на всички ни обувки под името боти. Това е съкратеното наименование на обувката.

Ботушите са получили името си от румънската дума за вид детска обувка – “botus” и френската “botte” – обувка.

Чизмите са вид ботуши, но високи над коляното и носят името си от турските думи “cizme” и “cizmek”, което означава тегля.

Джапанките за първи път стъпват на българска територия през 1961 година и името им идва от английските думи japan sandals или буквално японски сандали. Плюс наставката –ки се получават джапанки.

Маратонките са кръстени на спорта маратон+наставката –ки. Самото им име предполага, че това са обувки за маратон или всякакъв вид спорт.

Мокасините пък биват два вида: първите са вид меки обувки, които се носят през зимата и имат неощавена кожа и козина навън, а другия вид са летни обувки без бомбета и фортове. Самото наименование на този вид обувки идва от английската дума moccasin.

Както разбрахте токовете са изобретени от гърците, името им идва от думата taco, която е италианска.

Галошът има няколко основоположника и означава най-общо “дървен крак”. Думите, от които идва са френската “galoche”, немската “galosche”, латинската “galopia”. Галошът е каучукова обувка за кал или сняг, която е плитка и се носи върху обикновените обувки, за да ги предпази.

Името си терлиците пък са получили от турската дума terlik от ter, което от турски означава “под”. Това е домашна обувка, подобна на чорап, която се шие от дебел вълнен плат или пък се плете от вълнена или по-лека прежда.